Г-н Николов, има ли шанс някога – в съвремието или в бъдеще, българските вина да станат продаваеми и популярни поне колкото калифорнийските? 
Има български вина, които като качество са на високо ниво и са напълно конкурентоспособни. За да се продават добре обаче, са необходими много фактори. Не е във възможностите на един производител сам да пребори огромната вълна от новозеландски, чилийски, калифорнийски и др. вина, която заля българския пазар през последните години. Този проблем би могъл да се реши само от цялостна държавна политика в сектора. А такава в момента липсва. 

От кого зависи изработването на такава политика? 
От държавата и от съответните браншови организации. А аз, без да преувеличавам, смятам, че у нас съсловната организация на винарите съществува само проформа, на хартия. За мое съжаление в България се допуснаха грешки в тази област и секторът от много печеливш се превърна в доходоносен само за не повече от 4-5 фирми. Те са монополизирали цялото пространство и задушават всички останали. Липсва пряка постоянна връзка между държавата и браншовите организации, между браншовите организации и отделните производители. А това е едно от условията секторът да се превърне в печеливш, конкурентен и партниращ с туризма в България. Друго условие е дотиране на износа от страна на държавата, каквато практика е добре позната в Новия свят. 

Защо според вас държавата отказва да изпълнява своята ролята на регулатор? 
Да приемем, че покрай необходимостта да се решават в този период много болни и парливи проблеми на икономиката като цяло не се е стигнало до този. Това е позитивният прочит на проблема. Не искам да приема, че някой нарочно прави спънки с цел да отвори нашия пазар за чужди производители и марки. Далеч съм, разбира се, от мисълта, че на нашия пазар не трябва да има чужди вина. Но идете в кой да е гръцки, сръбски или унгарски ресторант и вижте дали ще ви сервират друго вино освен местно. Така е и на много други места. Очевидно има нужда от „малко" местен протекционизъм. 

Каква беше изтеклата година за винарите у нас? 
Годината като цяло беше добра от гледна точка на качеството на гроздето. Това е и условие на нашия пазар да има все по-качествени български вина. Но същевременно пазарът продължи да се свива, покупателната способност на хората намалява и остава нелоялната във финансово отношение конкуренция на вносните продукти. 

Какви са реалните цени на хубавото вино? 
За да направиш един литър хубаво вино, ти трябват 2 кг грозде. Ако то в момента се търгува по 0,80 ст., един литър вино ти излиза 1,60 лв. без обработката, и всички други продукти, които се влагат в производството. Ако предвидиш поне 1,30 лв. за бутилка и тапа на виното, транспортните разходи, и добавиш печалбите за производителя и за търговските обекти, то става неразбираемо как така се появяват вина на цена под 4,50 лв. за бутилката. Може би просто това не е вино. Едва сега се приеха промени в законите, които евентуално може би ще регулират тези процеси. Но междувременно минаха 20 години и нищо не беше направено. Ами ракията! Вижте какво става – от 4 литра вино се произвежда приблизително 1 литър ракия. И ако 1 литър виноматериал струва най-малко 1,20 лв., то сами изчислете колко ще струва тази „огнена вода”, като добавите и всички разходвани консумативи и труд в калкулацията. Само акцизът на 0,5 литра бутилка е 2,20 лв. Абсолютно невъзможно е да се продават ракии по 3,50-4 лв. бутилката. Или поне това е невъзможно, ако са спазени европейските изисквания за производство, които ние сме приели и би следвало да са задължителни за всеки. 

Кои са проблемите в сектора, които са най-належащи за решаване, за да може, образно казано, и вие, производителите, да глътнете малко въздух? 
Смятам, че трябва да се въведе много прецизен контрол по отношение на качеството на всички продукти без изключение. За целта бяха създадени предостатъчно държавни агенции, които ние, данъкоплатците, издържаме с данъците си. Те трябва да съблюдават стриктно и под лупа дали се спазват евронормите за това производство. На установените нарушители пък трябва да се налагат не просто санкции, а да се отнемат завинаги или за дълъг период лицензите, ако са констатирани нарушения. Така ще се повиши качеството на продукцията. Не се боя да се конкурирам с коректните производители и търговци. Също така, смятам, че трябва нормативно да се уреди установяването на повече прозрачност за дейността на избите. Става въпрос за информация колко грозде са произвели или купили избите, колко вино и ракия са произведени от него и съответно какъв е броят на бутилките. Държавата може също така да установи добра практика на протекционизъм по отношение на пазара за българските вина. 

Какъв е ефектът от дълго коментираната и спорна Наредба №3 на финансовото министерство? 
Смятам този норматив за пълен нонсенс по отношение на виното, което се води акцизна стока с нулева ставка. За ракията е добре, нека се контролира. Колкото до виното, тази мярка смаза малки и дребни изби, които нямаха пари да направят инвестиция в измервателните уреди. В Италия, Франция и др. държави такова нещо като измервателни уреди за виното няма. Там колегите избягват такава агресивна намеса в подготвените виноматериали каквито оказват измервателните уреди и помпи, защото това разваля качеството на продукта. 

Големите търговски вериги у нас буквално дерат кожите на родни производители и търговци, а също така и на вносителите, кой трябва да сложи край на тази порочна практика? 
Факт е, че те печелят най-много и то не само от виното, а и от всички останали стоки. За да вкараш продукт в една търговска верига, ти вземат входна такса, търговска отстъпка на продуктите и отделно бонус от оборота. Повечето от постройките на тези вериги на практика излизат без пари, тъй като събират пари от всички производители. Трябваше да има много по-сериозни регулаторни мерки за тези вериги. А им се даде възможност да печелят много повече от нас, производителите, които създаваме работни места и реален продукт. В нашия бранш оцеляването ще е много трудно и през тази година. 

Как производителите в цялост и в частност вие от „Магура” успявате да се задържате на ръба на вълната в тази трудна ситуация? 
Независимо от тежката икономическа ситуация винарска изба „Магура” за последните две години има ръст на продажбите 15 на сто годишно. Това е един положителен факт и се дължи най-вече на правилния пазарен подход, който управленския екип на избата реализира. За съжаление не с всички изби е така. На тези, на които им е трудно, стискам палци да оцелеят, защото колкото повече производители, толкова по-добра конкуренция, повече работни места и по-голямо разнообразие за нашите продукти. 

Какви са приоритетите за тази година? 
Разширяваме лозовите си масиви, възстановявайки традиционния сорт за този регион „Гъмза“. Тук-там в Северозападния район има още от него, но масивите са на по 30-40 години и напоследък не са добре стопанисвани. А ние изградихме два нови масива със сорта. Подписахме договор и с ДФ „Земеделие“ по мярка 123 по Програмата за развитие на селските райони, което ни дава възможност да усвоим над 2 млн. лв. за производствено обновяване на избата, както и въвеждане на високи стандарти по отношение на енергоспестяване, създаване на условия за винен туризъм и т.н. Продължава особено важното за нас да е производство на естествено шампанизирани вина. Тази година на пазара излиза „Розе Магура“ — едно великолепно шампанско, което се надявам да получи своята заслужено висока оценка и място на пазара. Също така ще засадим сливови масиви, за да възстановим традиционната за винарска изба „Магура“ сливова ракия. 

Защо си избрахте тази дейност и знаете ли, че за хората, които се занимават с това, казват, че имат определена мисия? 
Интересно ми е. Приятно ми е. Вълнувам се, когато виждам как избата се обновява, как пред очите ми израстват новите лозови масиви и как изпод сръчните ръце на местните майстори се ражда прекрасно вино. Всичко това е толкова встрани от политиката и толкова близо до сърцето. Тук, в района на село Рабиша, от дълбока древност се е правело вино и аз с удоволствие продължавам тази традиция. 

Какво е вашето пожелание навръх Трифон Зарезан? 
Здраве! Истинското червено вино е здраве. На всички, които празнуват - пожелавам да се радват на близките си, на живота и на любовта! Всичко останало е преходно и без значение. На колегите винари пожелавам да оцелеят в тази криза.